автор: Rodenavlotos

Търся си брод през подвижните пясъци в тебе –
толкова трудно не съм се придвижвала никога.
Мисля си, крачка встрани, и съм вече погребана -
няма и кой да ме чуе, когато извикам.

Ти не приличаш съвсем на безмълвна пустиня,
но се разстилаш пред мен като Терра инкогнита.
Ако държа до последните твои предели да стигна
трябва да крача през теб до финала на дните си.

Аз съм онази, нарамила къща- душа на гърба си,
вечно пътуваща, тук-там замръкваща, жадна
за некосена трева и за дъжд, който кротко да ръси
тих благослов, щом поседна край пътя по пладне.

Още вървя, но до днес не пристигнах до никъде-
може би тези жадувани в мене земи са незрими.
А зад гърба ми лежат, уморени от дългото скитане
пътища празни- без крачещи в тях пилигрими.

И затова днес се боря с подвижните пясъци
в тази пустиня- последната крачка пред края,
и уморена, с очи ослепели от блясъка,
питам- къде съм нагазила- в Ада ли, в Рая ли.