автор: apostola

Със две очи, като небето
и устни само за любов.
Коси с вълни, като морето.
Със две ръце- иконен зов.

Сърцето ти-като вселена.
С душа богата и с финес.
Красива си,като Елена-
от древна Троя та до днес.

Та ти си милата съпруга
и ти си майката добра.
Но като тебе няма друга
и ти си нашата съдба.

И тука вляво-във сърцето,
светлее мъжкият олтар.
Ти идваш,мила, от небето
и ставаш неговия цар!