Тези капки, дошли от далече
пак танцуват без съпровод.
Късни птици облякли елеци
потреперват в ранния студ.
На фламенко танцът прилича.
Тракат токчета в босия студ.
Красотата задава въпроси...
Ти коя си? Защо пак си тук?
На прага си Пролет очаквам,
шепа слънце да гребне денят
и по сцената днешна да стъпи
слънчев мъж, вместо дъжд.
Ани Николова