автор: lamarinnn

бродят очите ми с кални уши…
и ушите остават с празни очи…
неуют фучи
във носоглътката…

през носа ми потичат мисли
в две посоки
с една
НЯМА цел–
……………………. ИМА УСТА! –
……………………. НЯМА УСТА! –
не мога да си спомня
лицето й…

обхождам на ръце НЕ ОБХОД ИМОСТТА...
неизразимото написвам със краката–
грозно като кихавица,
като демона, който изкихах
току що–

АПЧИХ АПЧИК ЧИК ЧИК...

сега си спомних лицето й–
ЧИК ЧИРИК!