автор: osi4kata

На...

... и се влюбих тогава. Беше толкова късно,
беше толкова трудно да се уча наново
как се ваят надежди, как от смърт се възкръсва,
как се вижда Света през очите на сова.
...и се влюбих тогава. Чудесата се случват,
оживях и повярвах. Най-вече във себе си.
Овладях онзи страх, усмирих злите кучета
и в най-черната нощ аз по чудо прогледнах.
... и тогава разбрах.. Не животът е скапан.
Този свят си е бил все безкрайно красив.
Без любов съм останала просто някак си сляпа,
само с две безнадеждни човешки очи.

2013 г., Уелингтън
Р.Й.Симова