Апостоле!...Със болка гледаш ни отгоре.
Сълза напира във очите сини.
Народът, за чиято свобода се бори,
отново в трудност е...Ти пътя покажи ни!
Свободни сме. От туй не става ни по-лесно,
объркани, стоим на кръстопътя!
Предъвкваме с години истини известни,
но все така печално сме безпътни.
Портретът ти – във всяка министерска стая,
с цитатите жонглират политици!
Не ще го одобриш, със сигурност го зная -
презираш хлевоустите езици!
Тълкуваме и всяка твоя свята мисъл,
кому и както днеска е изгодно!
А простичко с живота си ни го написал,
как служи се на делото народно!
„Народе????”... Нещо важно щеше да ни кажеш!
Но времето ли, Дяконе, не стигна?
Тефтерчето ти пазим... И косите даже!...
Духа все още няма как стигнем!...