автор: suleimo

Съвместен проект на BobbyAngel и Suleimo


I. Шоколад
Лятна нощ на плажа в страна не далеч от края на света.
Руснака слизаше по стъпалата на клуба. Всички дами го оглеждаха от глава до пети - висок, рус, облечен в черен костюм.

Всяка го желаеше, но никоя го нямаше.
Сред ослепяващите лазерни ефекти в центъра на дансинга се открояваше Кенийката. Тъмнокожа прелест в бяла прилепнала рокля. На високи токове с дълга катранена коса. Всяка нейна чупка в ритъма на танца беше знак за подвиг. Макар и обградена от богати ухажори, тя не беше притежание.
С непоколебими стъпки сред тъпата, Руснака се приближи до Кенийката. Обгърна я с танц. Около тях се освободи кръг от пространство. Никой не ги доближаваше с метри. Силата на нощта...
В миг се подчертаваха техните стъпки. В първият момент се вихреха, в следващия ги нямаше. И пак. И пак. И пак. Секундите мигом се превърнаха в часове.
Той я грабна на ръце. Тълпата им направи път. Сякаш всички бяха под хипноза. С едно премигване на лазерният лъч, те изчезнаха.
Озоваха се на плажа. Руснака я държеше вдигната, а Кенийката уви крака около кръста му. Езиците им се преплетоха. Сякаш искри хвърчаха с тази красота на различията.
Той повдигна роклята й. Само сантиметър-два. Тя не носеше бельо. Нежната й ръка откопча ципа на панталона му. Погали го от корен до глава. Сляха се.
Въздухът се променяше. Палмите наоколо се поклащаха в техния ритъм. Всяко нейно дихание, всяко негово помръдване носеха наслада от живота.
Постави я на шезлонга. Като див звяр разкъса бялата й рокля. Обгради я с нежни малки целувки цялата. Не пропусна място. Тя погали лицето му и провря палец в устата му. Засмука го. Обърна я по корем. Провря го в миг отзад. Тласъкът отвя косата й, сля я с нощта.
Птиците не издаваха нито звук. Морето спря да се вълнува. Пясъкът се затопли.
Руснака я отпусна. Кенийката се вдигна на омекналите си крака. Вкопчи пръсти в косата му, захапа устните му и го бутна на пясъка. Свали сакото и ризата му. Бавно се наведе и подаде розата си. Той засмука страстно.
Звездите блестяха все по-силно. Кенийката ги гледаше, а те я съзерцаваха с удивително смирение. Сякаш светът се беше трансформирал в тези две тела.
Тя изстена. Устата на Руснака се напълни с любовта й. Кенийката се преви назад като черна кобила. Диви стонове пронизаха тишината.
Като шоколад и мляко, Кенийката и Руснака вплетоха телата си в едно...

II. Мляко
Устните им се сляха. Тя вкуси собствения си еликсир. Много бавно гривата ú измете голото му тяло. Всяка негова клетка крещеше за нея. Мъжествеността му я търсеше като компас. Само леко го близна.
Руснака посегна да я приласкае, но тя му се измъкна.
Шоколадовата голота се понесе към морето. А то притихна при тази красота. Имаше магия при тази картина. Небето сменяше нюанси.
Обърна се подканящо към него и се гмурна. Руснака я търсеше с поглед. Сърцето му отброяваше нарастващата тревога. Затича се, призован от тази сирена. Усети я как се плъзга около него. Тази игра му харесваше. Обичаше да ловува. Изчакваше търпеливо. Рязко посегна и Кенийката беше уловена. Черните ú очи хвърляха мълний. Руснака пожела устните ú, но тя го ухапа. Заболя го и я пусна. Устната му пулсираше. Усети собствената си кръв.
Затича се след нея и я повали. Заби жезъла си в нея до край, като наказание. Кенийката зарови пръсти в пясъка. Милиони песъчинки се завихриха около тях. Настана пълна тишина. Като жреци на езически ритуал. Той- рус бог, тя- черна магьосница.
Руснаха не бързаше. Наслаждаваше се на всеки миг на това сливане. Кенийката правеше нещо с коремните си мускули и го докарваше до лудост.
Последен мощен тласък и млякото му се разля по шоколадовата кожа. Размазваше го с огромно удоволствие върху красивите ú гърди.
Небето надвисна над тях и заваляха звезди
Гръмотевица раздра небето. Светкавица заслепи Руснаха.

Премигна няколко пъти, огледа се. Беше на дансинга. Танцуваше, а Кенийката беше притисната плътно в него. Роклята ú беше непокътната. Явно всичко е било плод на фантазия.
- Добра съм, нали!- шоколадовото изкушение го целуна страстно, обърна се и се стопи в морето от хора.
Капка кръв на устната само напомняше на Руснака, че не всичко е било сън.