автор: rosina

Мрачна вечер сенките стопява,
самотник страдащ също като мен,
на пейка седнал тихо си припява,
приглася му единствен вятърът студен.
Не сеща листопада на пребързалата есен,
за него няма нощ, ни ден.
Той знае само тъжната си песен
и своя звезден сън- несподелен.