Всичко се случи през март. Малко преди да започне пролетта, когато предчувствието е най-нетърпимо. На предела между отчуждението, рутината и примирението, когато надеждата е най-мимолетна.
Всичко се случи най-неочаквано и все пак някак логично, следвайки предначертана траектория, която ни притегляше неустоимо, отклонявайки ни от ежедневния ритъм неусетно и завинаги. Този март срещнах Йордан. Всъщност, срещнах го отново след много години или по-точно срещнах го за първи път много години след като бяхме се срещали всекидневно в съзнеталената ми най-добра възраст поне 960 пъти и кой знае колко още пъти в съзнателната ми по-трудна възраст.
Защо тази среща се оказа толкова значима? Защото отново започнах да сънувам Златния елен, с който бродехме по звездните пътеки в детството ми. Златният елен отново ми говореше, разкриваше ми най-невижданите тайни, и очите му... очите му виждаха през мен, очите му топлеха и ме следваха. Песента на Златния елен звучеше ведно с вибрациите на душата ми и събуждаше звездите всяка нощ. Всяка нощ. Звездният елен спря да идва в сънищата ми преди около дванайсетина години. В начлото пропускаше няколко нощи в месеца, срещите ни се разреждаха, ставаха спорадични, и накрая просто спряха. Неочаквано за самата мен, не се бунтувах. Не зная дали ми беше тъжно или просто си мислех, че пораствам. Само зная, че това бяха най-самотните ми нощи, най-безсънните, най-безвездните. Понякога се прокрадваше мислълта, че нещо лошо се е случило със Звезния елен. В по-тежките моменти си мисех, че нещо лошо се е случило с мен. Каквато и да беше причината, Златният елен си беше отишъл. Мислех си, завинаги.
Дали загубих Златния елен, за да може един ден да срещна Йордан и да го позная? Или търсех толкова упорито себе си, та само отражението ми в нечия любов можеше да ми помогне да се намеря? Дали Златният елен избира да ни напусне и да броди сам сред звездите? Или ние нямаме сили да задържим мечтите си? Може ли да степенуваме абсолюта? Любовта подлежи ли на дисекция в термините на добро и зло?
Тази нощ ще препускам със Златния елен все едно е последното ни надбягване с времето. Тази нощ ще дишам дълбоко междузвездия прах и ще рисувам мъглявини докато пръстите ми прокървят. Тази нощ ще прилаская всички свръхнови звезди в скута си, за да им даря миг топлина преди да е пукнала нова зора. Тази нощ ще пулсирам с ритъма на Вселената, ще раждам диамантени слънца и лунни дъги. Тази нощ е нощта, в която се стопявам без тебе, Йордане.