автор: lordly

Искам още от началото да поясня, че тук за музика няма да иде реч, както и за дърводобива. Няма да коментираме подсвиркванията подир нечие изхвръкнало дупе, нито пък, кой, кога и как е „гризнал дръвцето”. Ще става дума за един феномен, който засега ще означим с работното наименование „еле, я”.

Пишел някой си в рими, еле, я го можем по- . Пишем ги и си римувам „слон с балкон”, „бонбон с балтон” и дотук ще се издам, щото някой пък ме преписват.
Напоследък, по-модерно е без рими – еле, я можем го и туй, тъкмо по лесно ще да спретнем одата за „Козлодуй”.
Някой пишел „перушинки” - „кукушинки” пиша, еле, я и курник у дома си имам.
Къси разкази ли - еле, я от един, мога да нацепя пет.
С повести не се захващам, еле, я не съм абдал. Роман, трилогия в седем тома, еле, я не съм рекъл, не съм издал.
Не ставало от всяко дърво свирка...ай, таковата му и така...еле, я и без дръвце свирки правим. Щом ме пускат, ще си свирим я!