автор: marinlazarov

Никой! Само приятелят ми може да види
с овлажнели очи как спомени бърша.
Със ръце от почивки,
как възгласи в себе си
се опитвам да устискам
сред страховете на смокините.

Никой! Само врагът ми мечтае
да прегърне душата ми, когато отлита.
За да забравят приятелите му
да обадят
на кучето и съседа, и неговото момиче.

Никой! Само безчувствения пъзел
се отказва да накаже за миг сетивата.
В очакването на глупости
няма да види,
как се отблъсквам
и се смесвам с тълпата.

Марин Лазаров