автор: CTPAX

Днес всичко иска да бъде написано.
Още от сутринта, когато вървях срещу вятъра,
после той след мене вървя и повтаряше:
"бързо, по-бързо, най-бързо..."
Съвсем кавалерски отвори,
предаде ме на безветрието, което ядосано тръшна
вратата и му скри имената.
А какво прави вятър без име – спира на кръста
и става вихрушка – върти се, върти се вретеното,
но празно остава – ни вълна, ни дявол, ни Господ.

Всичко иска да бъде написано.
Вече е обед и уж пролет е двайсет и четири часова.
Навън са само уморените борове, а на перваза
е кацнала сврака. Днес пеперудите не летяха.
Летяха снежинки-дубльори на главните роли.
Летяха и падаха, летяха и падаха, повтаряха сцената,
макар и неистински, толкова искрени бяха. Смилих се,
запях: „бели пеперудки, къде отлетяхте, дойде ли ви края
изберете дружки“.

И ме избраха.
Исках да бъде написано.