автор: karmelitass

Много ми се иска да си върна думите,
онези от сърцето, които могат да валят с часове, отпускайки схватката около шията ми. Сякаш вече не чувам туптене, само тихо джвакане на спомени от ехо. Няма даже звуци инсайд ми*, толкова е опустяло, мъгливо и студено, сякаш вечна зима цари, а бях толкова топла и малка и бяла и...
Много ми се иска да си върна цветовете, онези пъстри тонове, шаренийките дето ме усмихват с дни и потъвам в екстаз и топлина и уют.Много ми се иска, но е мълчаливо и тихо и сиво.
Аз съм красива, по дяволите!
Днес трябва да го осъзнае и някой друг или може би утре, или когато му дойде времето, защото...
Дами и Господа, все повече се убеждавам във фактите, които преди това са били само предположение, за кратко обстоятелства, а сега факти, по дяволите, факти.
Мразя днешния ден, защото искам много, много и то веднага, а нямам нищо и то постоянно, просто дупката в мен вече не е дупка, а направо трап, за непоискани, непоканени, канени и искани, минали, но не останали, избягали и затръшнали цяла една вселена зад себе си... Мен.
Аз съм себе си, аз съм една необятност, до сега непокорена, неразбрана, непоискана, неизплакана, може би съм недоразумение в нечии очи и богиня в други, не знам...
Аз съм красива, по дяволите!
Заслужавам, заслужавам всичко за себе си или за мен и някой, някога... Трябва да тръгна нанякъде, просто да хвана пътя и който е с мен е с мен, но споменах ли, всъщност
аз съм сама, всички си мислят, че са с мен, но аз съм сама със себе си и в себе си и никой друг. Моята същност е само за мен. Никой не заслужава да открие другата вселена.
Моята вселена.
Или... В състояние ли е някой да ме следва, докато стъпвам боса през пътища или докато потъвам надолу танцувайки уж, едно бавно умиране, което би било пътя или по-скоро вратата към едно прераждане в себе си или извън...

Зависи от пръстите около шията ми ( мъжки) или най-вероятно от липсата им.