автор: marinlazarov

Прегърнат съм от две ръце. И не от днес. Отдавна
в очите ми искрят сълзи от болна плът.
Посоката ме води блед, а вярата е бавна.
Тя куца през ноща по хлъзгав път.

Предлагаха любов. Смет събирам непрестанно.
Фалшивите слова пребъднаха безчет.
Край мен се скита самота. Куче гладно
се мъчи да заръфа кокъла-поет.

Красивите писма в недрата ми пристигат.
Навел глава – бълвам красота.
Изящните ръце челото ми повдигат.
Погледа е мътен в бистрата вода.

Охлузен - от вятъра подет - се кълча.
Душата ми – затворен свят – пълзи.
Песента от глад прилича ми на вълча.
Изгарящата свещ изцъклена отзад виси.

Марин Лазаров