автор: ringo

Във къщата ни днес цари затишие.
Как странно е!...Гробовна тишина!
Не съм навикнал. Пиша чет`ристишия -
дано усетиш малко чувство за вина!

От миналата нощ не пазя спомени,
но сутринта кафе си правих сам!
Прибрах се фиркан, с телеса поломени,
къде и що е ставало, не знам!

Закуска виждам, че не си направила -
резонна санкция след мой провал!
Бе, промени това жестоко правило!
Че хич ли пък за мен не ти е жал?...

Загубил съм си нейде панталоните!...
А, ето ги ... но без следи от ръб.
При нас, каквито и да са сезоните,
сърдита ли си, ми обръщаш гръб!

Ще трябва да се справя със ютията,
макар че риска доста е голям!...
След час: Егати тъпотията!...
Ми, прогорил съм го...И тук... и там!...

Ядосваш ме със твоето бездушие,
граничещо със липса на морал -
сигнал да си обирам вече крушите,
дървото докато не съм изял!

Ще ти оставя сметките и спомена
за моята чувствителна душа!
Тъга ще ме измъчва незапомнена...
Ще търся друга да се утеша!...