автор: rumpel

Ще нарека звезда на твойто име,
далечна и студена, но звезда.
И тя ще свети в нощите ми зримо,
ще грее над пътеките в града,

по тези, дето ти не си минавал,
но винаги си чакан и желан.
Една звезда, която да раздава
на всекиго по някакъв нишан.

Ти протегни ръце и закичи ме
с тиара звездна в нощната коса.
Ще нарека звезда на твойто име
да свети и раздава чудеса.