автор: Nostalgia_

Усещам те... Навън е тиха вечер...
Нахлу в съня ми, без да те поканя,
за да превърнеш във противоречие
и малкото, което в мен остана.

Това чувство... по-хищно и от лъв
стъписва всичко в мене за минута.
Любов ли е? Щом аз съм просто стръв -
поредната уплашена кошута...

Не искам да боли! Аз искам само
душата си във теб да побера
и след това на мъжкото ти рамо
спокойна и с усмивка да заспя...

Или когато погледът ти тъмен
съблича ме и дишам учестено,
любов да правим чак докато съмне,
напук на всички догми забранени!

Събуждам се... Студено е навън.
Завивам самотата си в постеля.
Принадлежахме си... Само насън.
Събуди ме дъждовната Неделя.

Nostalgia