автор: shiderov

Балъкът беше роден в най-безводната част на България - Делиормана, там където трите области Русе, Разград и Шумен граничеха, родното му място беше неголямо и по своемо скучно село. Може би, липсата на достатъчно вода, обуслови появата на любовта му към морето, може би, заслугата за това беше на интересния учител по география и на географските карти със примамливите сини очертания на морета и океани. Тази любов се появи във школска му възраст и остана за цял живот, както казват " първата любов - ръжда не хваща"...
Веднъж появила се, любовта към морето никога повече не го остави и го накара да погълне всичката научна, и художествена литература , които можеха да му предложат училищната, и селската библиотека. След време и от сън да го събудеха, веднага на достъпен език можеше да обясни, що е пасат, мусон, шквал, бухта, банка, рея, гик, брамсел, колко е дълбока Марианската падина, с какво се хранят сините китове, какви делфини има в Черно море и прочие и прочие ненужни за селския му бит познания. Заговореше ли за тези неща, се одухотворяваха наивните му тъмни очи и се смекчаваше суровото, обветрено, изпечено, селско лице. Тези му ненужни познания и наивната му, и непоклатима любов, и вяра, че един ден ще живее и плава на море, съчетани с блясъка в очите му, дадоха основание на съселяните му, да му лепнат прякора "Балъка", с който прякор стана известен и до днес...
Този прякор му пасна и му остана за цял живот, с него Балъкът израстна , отби военна си служба, върна се на село, започна работа като овчар, ожени се, построи дом, народиха му се деца, децата му израстнаха и един ден, като оперени вече птичета, излетяха от бащиното гнездо, а след тях Аллах прибра жена му. И един ден Балъка посивял, подгонил петдесетте, остана сам в къщи между четири стени и тогава си даде сметка, че живота изтича, а все още има своята несбъдната любов. После разтвори папките, в които беше събирал изрезки от вестници, статии, книги и прочие информация, карала го да мечтае от юношеска възраст и цяла нощ чете и разгръща атласи и лоции на Черно море...
На сутринта се облече, качи се на автобуса до Шумен,, отиде до посредническо бюро и обяви за продан имотите си - нивите и къщата. На изумените си деца, роднини и съселяни обяви, че се изселва и отива да живее край морето, че му е дошло времето той, бедният, недостатъчно образованият турчин, който освен овце, ходжи, петъчен намаз и Байрамски борби не е виждал нищо друго, да последва съдбата си и да заживее край морето. Набързо разпродаде покъщнината, домашните животни, а след седмица му доведоха купувачи и почти на безценица продаде ниви и къща. И със всичките пари, от продажбите и от спестяванията на целия му досегашен живот вързани в три възела, един за мерака към морето, един за Аллаха и третия за само за него си, той си взе "довиждане" с децата и съселяните, и тръгна. Селото се възбуни, но може ли някой да спре човек, който следва любовта на живота си! След него, ядосан, ходжата хвърли камък, а съселяните и акраните му цъкаха с уста от почуда и възмущение. Всяко чудо за три дни - скоро го забравиха - заети в трудовото си ежедневие и подтиснати от непосилния трудов живот...
Пътищата на съдбата го отведоха в Елените. Тук за първи път се докосна до морето, взе баня и дори пийна жадуваната почти петдесет години благина - морската вода. Черно морето го омая, влюби се отново и завинаги в него. Убеди се, че не е сгрешил с драстичната промяна в живота си и уверен в успеха си, се огледа за имот. Огледа всичко наоколо. Париците му бяха малко, но му и не трябваше много, стигаше му парче земица, на което да построи дом - за толкова щяха да му стигнат парите, а останалото беше труд на неуморния, трудолюбив български турчин, "ръцете да са здрави - на другото му се намира колая". Беше чувал, че Елените е едно от най-красивите кътчета по българското черноморие и затова първо там огледа за дом. Че красиво - красиво си е , ама мръсно и затрупано със строителни отпадъци, бръмчат тежки камиони, багери, бучат мощни строителни машини, кривокраки кранове пречат на погледа към хоризонта, че то и хоризонта не се виждаше от високите хотели. А хоризонта не спираше да го привлича. Привличаше го и като не намери сред строителната площадка кътчето от рая, което търсеше, взе че тръгна на юг...
Морето го мамеше, зовеше го, то вече беше неговия живот и покрай морето, покрай морето стигна до Резово. И все край строителни площадки вървя. Строежи , предприемачи, строителни площадки и шум, стари хотели в ремонт, нови хотели строени във футуристичен стил, в мавритански стил, в испански колониален стил, във възрожденски стил, в странджански стил и в каква ли не още архитектурна шарения. "Колкото глави - толкова и шапки" - казваше си Балъка, щом видеше поредната строителна площадка, в която бизнеса беше превърнал райското черноморие и крачеше ли, крачеше напред към мечтаното морско кътче от рая, което Аллах беше отредил специално за него и което щеше да познае веднага, щом го видеше. Така и не разбра, къде са изчезнали прочутите дюни, които знаеше от рекламните проспекти на Слънчев бряг, къде е очарователния античен Несебър, а пък Поморие от прочутата песен направо взе на бегом, разбра в какво бунище се е превърнал красивия бургаски плаж, само в Созопол се позабави, да похапне от прочутия чироз от сафрид и отмина нататък, и все така до Резово...
Аллах, Аллах - каза си той след като граничните полицаи от Резово го върнаха назад - щом във България е такова строително безумие, какво ли ще е в Турция! Къде останаха райските кътчета, къде е природата, която Аллах е направил, за да радва човешкото око? Защо хората, които Аллах е отредил да са властници, допускат жаждата за пари на шепа хора, да съсипе това кътче от рая и да го превърне в някакъв строителен Джендем. Каква е тази мръсотия, в какво са се превърнали плажовете, няма ли "са-не-пе станция", няма ли "ХЕИ", няма ли строителен контрол, чок маскарлък...
Натъжен, невярващ на очите си Балъка отново обходи пеша черноморското крайбрежие, този път от юг на север и може би още щеше да броди в търсене на райското кътче отредено му от Аллах, ако не беше се запознал с едни бараби от "Ченгене скеле" край Бургас...
След време се установи на Ченгене скеле, купи си лодка и заизлиза на вода, за риба като рибар, с прякора си "Балъка". Беше известен сред рибарите, че в свободното си време ходеше да разчиства крайбрежната ивица от строителни и всякакви други отпадъци и боклуци, а парите, които изкарваше от продажбата на улова си, внасяше редовно в черноморските екологични фондове. Даже, май че и вестници бяха писали за него, ама той не обръщаше внимание и с пословичното си трудолюбие на български турчин чистеше ли чистеше крайбрежието и морето...
По някое време ходжата в селото - съученик на Балъка получи писмо от него, писмо което прочете в джамията след петъчния намаз. Ето какво му пишеше Балъка...
"Ходжа да учиш децата, а и възрастните, че Аллах е създал Рая на земята, ама в Рай или в Джендем живеем, от нас зависи. Джендема само в мозъка на човек го има и ако го носи в себе си може и Рая на Ад да обърне. Човешкият живот е като катерене по висока скала. Цял живот човек се катери нагоре, за да стигне върха, ще рече Рая. А за скалите човек се крепи не само с ръце и крака, а с колчета, и въжета - това са моралните добродетели и качества упоритост, търпение, честност, вяра, надежда и любов. Само тези добродетели крепят човека на скалата, за да не падне долу в пропаста - разбирай Ада. И тъй цял живот си пълзи човекът нагоре, но понякога някои хора объркват посоката, и започват да пълзят надолу със добрите си качества и намерения, затова е речено че "пътят към Ада е постлан с добри намерения". Други пък люде, самоуверени се силят да скочат наведнъж до горе и скачат нагоре , но уви падат в пропастта, трети загубили вече вяра се пускат и падат долу, а пък други направо се хвърлят с радост в Джендема. То е човешки избор и всеки сам го прави, и все за себе си го прави, нищо че понякога твърди друго. Нека знаят, че мръсотията идва не от Шейтана а от човека, отвътре му иде и ако не се пребори с нея в себе си, нито пари, нито властник, нито Аллах могат да направят от Джендема му - Рай. И че това, само съвестта и ръцете му могат да го обърнат, тъй че младите да запрятат ръкави и да чистят, и себе си,и разума си, и около себе си да почистват…

05.10.2004 г.
гр. Бургас
Красен Шидеров