автор: apostola

Привършвам преждата си вече.
Платното е към своя край.
И тръгнал доста отдалече,
достигам края си комай.

И тъй сега вървя надолу,
че се превръщам във дете.
И срам ме е да гледам голо,
че страх в очите се чете.

От всичко вече се отказвам:
от флирт,задявки и любов.
От тук натам ще се наказвам
в живота мрачен и суров.

Привършвам преждата си вече.
Платното ми е в своя край.
Като четеш това,човече,
какъв е краят ми? Познай!