автор: iszaard

Ще трябва някак аз да заискря.
И зная, че възможно е, обаче
не мисля, че на тази тук земя.
Сърцето на лъчите ми палач е.

Ще трябва да си сътворя небе.
Обаче не от мисли и желания.
И някак да го сторя без сърце.
Без думи. Даже без мълчание.

И може би виновна е кръвта.
Обаче пък вината и невинна е.
Пръстта у мен е тяло на звезда,
духът ми – нейната повинност.

Ще трябва да си сътворя небе.
Ще каже някой, че не ще успея.
Та точно затова съм тук. Дете,
играещо по бащина повеля.

Но после и небето ще втвърдя.
До пръст. Но как да го разкажа?
Та, всъщност небесата са поля
и жътвите им някак по са важни.

Ще трябва да се стопля до искра.
Обаче не у себе си, а в другите.
Защото да посяваш в небеса
е само да обичаш и да служиш.