автор: rumpel

Кехлибарени искри проблясват
върху чашите със снежно вино.
С погледа си обичлив и ласкав
ти ме гледаш топло и невинно.

Ароматът му е зрял и свиден.
Късани са вече на студено
розовите лъскави стафиди,
криещи се сред листата денем.

А пък нощем сред звезди и тайнства,
капчици танцуват със сланата.
Докъде ли нашето пиянство
ще ни преведе през чудесата

с имена любов и снежно вино.
Нека остаряло го отпием!
И тогава, в бъдните години,
скрити в символа му ще сме ние...