автор: zapp

Поетите били сред човеците като херувими,
с мисли пламъчни- бич за ежедневието скверно,
със стиховете- жива реч във звънки рими,
с усет за безсмъртие... -ех, отвъд битие мизерно.

Така по-дребните от тях за талантливите редяли,
-божествен бил талантът за мереното слово...
-A дали неизкушените от поезията изобщо са живяли?
-питал съм смирено, питам вас сега отново.

Няма отговор директен за ушите простосмъртни,
навярно света е от памтивек от Дявола устроен,
казват ни или догадки смътни, или лъжи изкусни,
истината е за други свят, скрит зад тамяна упокоен.

Както мъдрите съветват- четете между редовете,
и най-важното- на четири си отваряйте очите,
ако бъркотията в света не смогнете да разберете
не е виновен друг... чести гости вам ще са бедите.

Сякаш нишката на мисълта си губя вече тук,
за света не може така лаически да се говори,
нека само ви разкажа какво видях... и не напук,
-с просветени нито искам, нито съм готов да споря.

Живеем от неотдавна във компютърния век,
седиш на топло... или прохладно- кой както го обича
и рееш се из Нет-а през безброй екрани в полет лек,
филми, стоки- ех, живот... на цветни сънища прилича.

Там в сайт за поезия, не помня, домашна или лична,
като козли на мост блъскаха се двама автори известни,
така се бяха вдали в битката си поредна и епична,
че думите -един за друг- бяха от стиха по-интересни.

-Каква е таз недоправена чорба от увяхнал праз и лук
накълцани надве-натри, дори за сол идея в нея няма.
Поезия любовна... пфу, стига ни залива със боклук,
тук там, метафорки... туй по мяза да е криптограма.

Отвъд по жицата- кастилски бик с очи от ярост зачервени-
пардон, самият автор, разтреперан си наля ракия тройна,
изпи я жадно. ,,Ей сега ще ги нахраня жалките бушмени,
със мен ще се задяват, критика ще пишат недостойна,,.

-Първо изтрезней,тогава прочети, и накрая нещо напиши!
-не даде път на бурята, която изначално беше пета степен,
оттатък жицата, вместо съвета му да прочете и да замълчи,
продължава другият, сякаш е от мисия някаква обсебен.

-Ти драги, просто си един паун, стиха с мъниста кичиш.
-Пред жените за поет ли с тази плява така се издокара?
Не можа другия секунда още добрия тон да продължи,
към клавиатурата се стрелна като експрес на пълна пара.

- А ти да знаеш си за мен един цървул неравноделен!-
той имаше способността думи всякакви да съешава,
ако бяха животинки... светът щеше да е пренаселен.
- И твоят буламач претенциозен за ядене не става.

И тогава появи се рефера, или май се казваше редактор.
-Момчета, вие пак ли със крясъци вдигате тиража,
знаете, че тук има правилник и пътни знаци,
ако не спрете на часа суровичко ще ви накажа.

Според мен и поетитете са колкото останалите луди,
те просто по-художествено лудостта си проявяват,
обикновеният човек дълго за думичките ще се чуди,
а поета дори в съня щуротиите не го оставят.