автор: Nostalgia_

Да си простим ли? Та какъв е смисъла?
От утре с думи пак ще се раняваме!
В един стих (пак за теб) го бях написала:
тази Любов ние не заслужаваме!
Да, Прошка е!.. И в църквата ще вляза.
Може би Той поне ще разбере...
Какво ли вече мога да Му кажа?
От болка съм разкъсана на две.
А може би да те потърся трябва
и да ти кажа думите, които
и ти ще кажеш в отговор навярно
та уж да стане леко на душите ни...
Но до кога? До онзи миг, когато
ще стъпчем и последната Надежда?
За ден ще се отмие ли тъгата,
която от очите ни поглежда?
Не искай Прошка! Ще е лицемерие...
Не вярва никой в другия... дори
на себе си ний нямаме довере!
(защото всеки в другия боли).
Сега отивам в църквата. Онази...
в която лъха Божият покой,
и всички мои страшни тайни пази...
Дано приеме прошката ми Той!...

Nostalgia