автор: emilia

Нощ без луна, нощ без звезди.
С нея се сливат моите сълзи.
Грееха те - това беше преди,
но в очите ми влагата ги угаси.
В мрака навън сега се простира
тъгата, която от мене извира.
Заради тебе отдавна страдам,
в яма душевна, дълбока пропадам.
Свойта ръка към тебе протягам -
в нея любовта си аз ти подавам.
Ако я вземеш ще вземеш и мен -
тогава нощта ще премине във ден.
Ако я върнеш, забравяйки обичта
аз ще умра заради теб във нощта!