Когато съм се родил, в целия род имало само момичета. Аз съм първият наследник. След мен се появили още, но роднините и до днес признават само моето първенство.
От дете винаги всичко най-леко, най-вкусно и най-хубаво е било за мен. Не че съм бил хрисим и кротък, ама пердах и наказания не помня. Колкото и бели да правех, нашите ми прощаваха, подкрепяха ме и ме защитаваха.
Така си и порастнах – обичан, гален и глезен от всички. Порастнах? Не, не порастнах. Останах в сърцето си онзи малък безгрижен влюбчив мъж, когото днес наричат „тийнейджър”. Полу-мъж, полу-момче. Весел, романтичен, палав и често безотговорен, търсещ силните емоции и готов да хлътне до ушите по всяка засукана показно-интелигентна жена (възрастта няма значение). А такива много минаха през ръцете и леглото ми. Не съм ги броил. Може и да не успея всички жени на света да имам, но поне трябва да опитам да достигна максималния процент.
Четвъртата ми законна съпруга казва, че постоянно я лъжа. Как бих могъл да я лъжа? Точно нея! То и предните няколко незаконни все това повтаряха, ама си заминаха скоропостижно без да го докажат. „За вас лъжа, за мен – истина!”- казват мъдреците. Аз никога не лъжа. Само понякога обичам да скривам истината или поне да я премълчавам. Няма да стане по-истинска, ако я споделя на глас, нали? Преглъщам я в себе си и хоп! – няма я!
Как бих могъл да кажа на жена си, че обичам свободата? Само ако знаеше колко хубаво ми става сутрин, когато я закарам на спирката и видя очарователното й гръбче да хлътва в дълбоката паст на автобуса...! Изчаквам с нетърпение да тръгне, за да съм сигурен, че е заминала на работа. Не че се е връщала до сега, но знае ли човек, винаги има пръв път. Изпращам и него, и нея с (раз)очарован поглед. Поемам си дълбоко въздух с облекчение и започвам да се раждам. Без напъни и без болки. Раждам се само за себе си. Настъпват часовете за свещена разходка в глобалната мрежа и сърфирането из сайтове с червени предупредителни точки и регистрации на извънбългарски езици. Моето време! Времето на тайните местенца, които нежно гъделичкат мъжкото ми его и задоволяват всичките ми фантазни желания и недовършености.
Още незакусил хлътвам в лабиринта на невидимите за чуждо око файлове с личното ми самозаснето видео, дългокраките ми дългокоси картинки и други подобни мъжки сладости. Такива гледки използвам за диета, затова съм елегантен и не пия хапчета за мускули. За по-сигурно съм ги заключил със специални паролки – срещу набези на невинни любопитни очи. Не че някой се интересува от кодираните и заключени извадки с линкове, никове и пароли към тях, но така преживявам отново момчешката тръпка от игрите на стражари и апаши. И Чичо Доктор си припомням. Имам си истински фен-клуб с множество виртуални приятелки – Антоанетки, Венетки, Виолетки, Веселинки, Павлинки, Малинки, Бети, Пети, Тани, Марии, Елени, Стелки, Емилии, Маргаритки разни... Цял именник за родилното мога да съставя. Има и по-новички, но стискам зъби да не издавам пътечките си.
Ето, това лъжа ли е?
Истина си е, но не мога наляво и надясно да разказвам с какво се занимава един сериозен мъж, когато остане насаме със себе си. Затова си мълча. Само мисля, мисля, представям си… И ми става едно….! Става… Става… Еха!... Оха...!
Жена ми се страхува да не тръгна по срещи. Ама аз съм ходил и нищо страшно не ми се е случвало. Какво от това, че били тайни! Нали цял съм се връщал. Не са ме изяли. Само малко! Мъ-ъ-ъничко. Десетина минутки. Кой кого лъже тогава – спорен въпрос.
Вярно, че понякога историите излизат наяве, но за това не съм виновен аз. Появяват се разни непредвидени случайности, които ми утежняват живота! Всъщност, нищо случайно няма. Всичко си е физическа закономерност.
Веднъж се опитах да обясня на жена си кога съм пил кафе с Иванка, но обърках времето. Как да запомни човек дали е било преди да изливам бетон за оранжерия или на връщане от столицата, първа среща ли било, втора ли … Както и да е, като не помня подробности, по-добре да си бях мълчал!
Заради мълчанието след една друга среща веднъж се наложи да пия мастика в кръчмата със собствената си жена. Хем да оправдая необичайно изтупания си по никое време външен вид, хем да се успокоя, че от сърцебиене си бях загубил слуха. Тя, милата, така и нищо не разбра (слава богу!) Зарадва се, че съм я уважил и съм я посрещнал от работа.
Със Стефка определено си беше лично мой гаф, от където и да го погледнеш. Трябва съвсем да съм бил изкукуригал тогава, за да тръгна да я запознавам с жена си. Уж случайно сме се видели и познали след години! Няма случайности, на които гласът да трепери като на първа ученическа среща и погледът да бяга все встрани. На всичкото отгоре реших да се похваля с курназлък пред чуждата – накарах я да ни заведе у тях и да ни покаже колекцията си от стайни цветя. Колекция от цветя! А аз откъде знам, че имат вкъщи цветя? Само олигофрен не би си задал въпроса как така я виждам за пръв път уж след 30 години, знам за хобитата й, а не познавам мъжа й. Много заплетена история! Ама много! (От моя страна, де.) Каквото и да съм си мислил по онова време, сбъркал съм. Не си признах, но ми простиха.
Петранка поне е наблизо, евтино ми излиза. Ако аз не я потърся, тя ми приплаква. Да живеят мобилните телефони! Само дано Стефан не научи, че никак не си поплюва на ръцете… И жена ми! За тия забежки още не е разбрала. Не че има тежки ръце, но ще ми е трудно да обяснявам откога-докога, лъжа-истина.... А и новите, дето замислям напоследък, знам, че няма да усети. Добре, че не засича километража на колата като предната ми съжителка. Тая отдавна я тренирам, нулирам брояча често-често. Мисли си, че забелязва всичко, ама нищо не разбира от автомобили. Нека си гледа цифрите, щом иска да се прави на детектив.
Още никой до сега не ме е побеждавал по надхитряване. Пък и хакерството ми е в кръвта. Ако няма реален избор, минавам на виртуален. Когато и където си пожелая, там се хаквам. Оглеждам, пробвам, разделям и владея. Която харесам, нея си свалям и омайвам виртуално. А и не само, ха-ха-ха! Тайничко! Голям човек съм, не ми трябва контролиране. Спира ли се лесно ураган?!
Може би ще попитате защо съм толкова спокоен и уверен човек! Защото съм прав във всичко! Честен съм. Не лъжа, не крада. Тежа си здраво на мястото. Имам млада, представителна и известна жена – да си виря носа, докато другите я оглеждат. На времето баща ми казваше „Всички женски са еднакви, сине. Купчина месо. Различават се само по отношението им към тебе.” Затова, докато си търсих сподвижница, много екземпляри пробвах. През изпитателно сито ги прекарвах.
Сегашната добре съм си я избрал. Като малко дете ме глези, на ръце ме носи. Ама е будала! Всичките ми тайни знае и си мълчи. Търпи, гледа ме накриво, скимти нощем, но пред роднините и приятелите гък не казва. Пази ме и ме закриля. И тя като нашите едно време. Нали съм мъж, авторитет трябва да имам.
Е, случва се да й намалее понякога търпението и да избухне с гръм и трясък. Но пък като си вдигне адреналина, после забравя за известно време. Успокоява се като й кажа й, че ми е единствената любов до края. За вкъщи. За навън не коментирам с нея.
Само за едно се моля - да не реши като мен да прави. Много е грозно! Ще я отпратя по живо по здраво, ако почне да ме излага с изневери (даже и виртуални!). Аз мъж ли съм или лукова глава!
Такъв съм си аз - прям, честен и нежен. Според мен – все хубави качества. Казват, че е примиренчество да си знаеш вините, а да не можеш да се спреш и да продължаваш все едни такива да ги вършиш... Глупости! Инат е. Най-обикновен магарешки инат. Не че не мога да се променя в друга посока. Мога, но не искам. Не искам! Няма на стари години да се превъзпитавам, я!
Пфу, стари години! Как ще са „стари”?!
Скоро станах на шейсет, това си е истинска младост! Четиридесет от тях съм сложил в банката да трупат лихви за рая. Остатъкът си ми харесва. Само не знам като минат още двадесетина годинки дали ще ми се иска и дали ще мога като сега… Ще чакам да разбера. Нали надеждата умирала последна.
Ще ми се да намеря кого да попитам дали има някое място за обогатяване на красноречието. Обеднял ми е напоследък речникът. Аз не съм, но той е остарял. Кой сега казва на 50-60-70 годишните: госпожице, мило момиче, миличко, чаровнице? Само аз! По това ми проличават възрастта и манталитета. Трябва да си направя необходимите корекции…
Дано само….
Ох, миличко!
Недей, не ме удряй по главата! ...
Нали знаеш колко много те обичам, мило момиче!
Хайде, усмихни се, единствена моя чаровнице!
И понеже вече си тук, ще те питам нещо много важно:
Ще изтърпиш ли да си изживея втория пубертет, както подобава на един уж бивш Донжуан? Или да ти търся заместничка?
Мммм?!
Моля те! Кажи ми истината!
Не обичам да ме лъжат!