автор: daninini

Нощта преминала, денят започнал (без съмнение). Прекрасното златно слънце греело мехурите на Вендор. Той се разбудил. Сетил се за нещата по врата си, сетил се, че трябва да ходи на работа, сетил се и за други пак така приятни неща.
Обърнал се леко, за да му е по-удобно, тъй като цяла нощ спал по лице, и се завил през глава. Минали няколко часа. От тези часове Вендор спял само един, а през останалите той лежал буден и се потял от силно греещото слънце. Взело да му доскучава. Най-накрая решил да стане. Замислил се за това, какво ще стане сега, след като не е отишъл на работа. Дюнерджията бил млад, но безпощаден арабин, който държал всички негови работници (Вендор и някакъв селянин, който скоро дошъл в града) да изпълняват всички негови задачи. В противен случай, дюнерджията им казал, че не е нужно повече да му се мяркат пред очите. Дор си спомнил тези негови думи, но решил да отиде при него, за да види какво ще стане и дали ще трябва да си търси нова работа. Отишъл в малката си изгнила баня, за да се измие. Огледал се в огледалото над мивката и не можел да повярва – мехурите по него сякаш станали по-големи, а дори имало и няколко малки, който били нови (но поне не били върху старите). Вендор бил сразен и отегчен, но се опитвал да прикрие това, за да не ядоса шефа си със своя тъжен вид. Облякъл работните дрехи и се запътил с автомобила си към дюнерджийницата. Колата била издраскана и повредена и често създавала проблеми на горкия човечец. Вендор стигнал до магазинчето за дюнери и влязъл вътре. Там седял неговият шеф. Нашият му казал:
– Добър ден, шефе.
– Добър ден и на теб - промърморил Араб (така се казвал въпросният шеф) и повече нищо не казал. Вендор очаквал най-лошото и много се успокоил от мълчанието на шефа си. Седнал на работното си място и започнал да се оглежда насам-натам за листчето със задачите си за деня, което шефът му оставял всеки ден. Дор получавал такова листче, защото той не се занимавал само със сортиране, а свършвал и някои други работи, като да достави продуктите за дюнерите в магазина или да измие някоя друга тава. След около двадесет минути оглеждане и търсене, той се престрашил да попита Араб:
– Шефе, какви са ми днешните задачи?
– Не мислиш ли, че ставаш малко нагъл!? Закъсняваш с четири часа, а после се правиш, че нищо не се е случило. За идиот ли ме мислиш? - развикал се Араб.
Вендор пребледнял и разтревожено попитал:
– И сега какво?
– ا!لآن الخروج وعدم الظهور هنا – изкрещял шефът на арабски.
Дор нищо не разбрал от това, което Араб му казал, но по намръщена му физиономия и тона, с който казал арабското нещо, той разбрал, че вече не работи в този магазин. Излязъл от там и тръгнал с колата към дома си. Докато шофирал, на него му прилошало, но не спрял, продължил по пътя си. Отново се разтревожил за мехурите си. Чудел се дали да не отиде пак на лекар. Внезапно пред колата му изтичало голямо улично куче. Вендор не успял да реагира достатъчно бързо. То било точно пред него. Блъснал го. Човекът не знаел какво да прави. Страхувал се да слезе и да отиде при животното. Това щяло да го съсипе напълно. Дор продължил по пътя си. Не спирал да мисли за кучето. Представял си как то лежи на улицата безпомощно. Сълзи потекли от очите на човека. Започнал да мисли за всичко лошо, което му се случвало напоследък. Неусетно Вендор увеличавал скоростта си. Няколко пъти дори не гледал къде кара. По пътя си видял катаджия, който му давал знак да спре. Вендор отбил настрани. Онзи се приближил до него и го попитал:
– Знаете ли защо Ви спрях?
На Дор отново му прилошало. Той отговорил:
– Не, не знам защо.
– Спрях Ви, защото карахте с тридесет километра в час над допустимото. И к’во правим с’а? Даа... познахте, ще се глобявамее! - казал катаджията.
– Моля Ви, много ми е зле! Не съм усетил, че карам бързо - измърморил разстроено Дор.
– Оф, още малко и ще ме разплачете - подиграл се онзи на Вендор.
От глобата, човечецът не успял да се отърве. Тя била вписана някъде си и търпеливо го очаквала.
Най-накрая Дор се прибрал у дома си... с глоба и с гузна съвест. Този кошмар, в който бил Вендор, все още не бил свършил. Той съзрял апартамента си изпочупен и ограбен. Нали още не си бил оправил вратата. Това вече му дошло в повече и нямал сили да го осъзнае. Вендор бил съсипан и даже не се ядосал. Започнало да му се вие свят. Той се бил доверил на своя съсед за това, че ще му наглежда апартамента, но това било грешка, защото този тип работел през нощта и много често заспивал внезапно. Както си седи, оп и вече е в сънищата. Така се и събуждал.
Дор си легнал и се надявал да се събуди от този кошмарен сън, в който смятал, че се намира от доста време. Цял час се опитвал да заспи, но бил много изнервен и не успял. Непрекъснато се въртял в чаршафите си и се потял, а мехурите дооформяли скапаното му настроение. Скочил от леглото и отишъл в банята, за да се измие от потта, която досадно го сърбяла. Когато се приближил до мивката, Вендор видял нещо много странно – на огледалото било написано с паста за зъби следното нещо:

„Рапни си главъта у джамецо
и големо чудо ша си случи!”

Дор много се ядосал от това, което прочел. Решил, че някой го е написал, докато той бил при дюнерджията, защото с тази изкъртена врата всеки можел да влезе. Сетил се за този, който му ограбил апартамента, но не можел да си обясни защо един престъпник ще се занимава с такива глупости, вместо да отпраши колкото се може по-бързо. Дор не бил канил никого от малкото си приятели в последните няколко дни и едва ли някой от тях го е бил написал, за да се избъзика с него. „Чудо, чудо... какво пък толкова чудно да стане?” - помислил си Дор. На него някак си му се искало това, което пишело на огледалото, да е истина, но си казал, че не бива да позволява да си играят с него. Той взел една кърпа и избърсал огледалото. Ядосал се, че пастата му за зъби била изхабена напълно и няма да има с какво да се измие на другия ден. Той по принцип не бил толкова зле финансово, че да не може да си купи една паста, но кой обича сутрин да няма с какво да си измие зъбите и да трябва да ходи до магазина с конски дъх. Дор се наплискал и се върнал в леглото си. Отново не можел да заспи. Мислeл за огледалото. Дали наистина щяло да стане някакво чудо, ако беше направил това, което се искало. Повъртял се още няколко минути и си казал в мислите си: „Мен само чудо може да ме спаси от това положение. Ще строша огледалото с глава (или обратното), пък дано да оживея, за да видя какво ще стане.” Сега, когато Дор нямал входна врата, всеки звук, който той издавал, можел да се чуе в съседните апартаменти. Като Дор си говорел сам на глас, не е изключено повечето негови съседи да са го помислили за леко отклонен.
Вендор отишъл в банята и отново видял на огледалото текст, написан с паста за зъби. Там пишело:
„Ако рискуваш, можеш да загубиш, но,
ако не рискуваш, вече ще си загубил.”.
Малко странно как отново текстът на огледалото бил написан с паста за зъби, след като тя вече била свършила. Сигурно този, който е написал текста си е носил от вкъщи... а и малко се е ограмотил по пътя. Вендор бил взел своето решение още в леглото си, но като видял втория текст, вече бил убеден, че това не е евтина шега. Той се приготвил и си засилил главата към огледалото. Ударил го челно. То се напукало по такъв начин, та на него се изписало с пукнатини: „Браво!”, като буквата „а” била голяма колкото челото на Вендор. Човекът бил замаян и не прочел пукнатините. В този момент не му било много до четене. Хубавото било, че не кървял много. Успял да стигне до леглото и се стоварил на него. Повече не помръднал.
На другия ден, когато Вендор се събудил, отново мислел да не става от леглото, за да не започнат пак да му се случват гадни работи. Поклатил глава, сякаш се опомнил, и извикал ядосано: „Брей, какво страшно чудо се случи! Просто не мога да повярвам!”. Събудил съседите... освен онзи с внезапното заспиване. След малко Дор се поуспокоил и се замислил за снощната случка. Според него имало две вероятности за това какво се било случило. Първата от тях била – цялата история с огледалото да е била само един сън, а втората – някой идиот наистина да е искал да се избъзика жестоко с него.
Дор се пипнал по врата, за да провери дали се е пооправил. Кожата му била гладка и не се усещали никакви мехури. Вендор се усмихнал. Поне един от многото му проблеми се бил махнал. Решил, че това е чудото, което му било обещано от огледалото. Той се почувствал по-добре, но имал още много работи за оправяне, докато си върне нормалния начин на живот. Запитал се какво да прави. Дали да започне да си търси нова работа, дали да си купи нова врата, или с парите за нея да си плати глобата от миналия ден. Вендор тръгнал към банята, за да вземе счупеното огледало и да го изхвърли. Но, като влязъл, го видял закачено на стената и нямало нито една драскотина по него. Дор се пообъркал отново и се върнал на мисълта си, че е сънувал просто някакъв сън. Сетил се за пастата за зъби, която била свършила тогава. Погледнал към рафтчето до огледалото и видял тубичка-та. Тя била издута и изглеждала пълна. Той я стиснал и установил, че това наистина е така. Вече напълно бил убеден, че нищо от случилото се не било истина. Стигнал до извода, че никакво чудо не се е случило, а мехурите му са се махнали от само себе си и просто е било нужно да се изчака известно време.
Вендор излязъл, за да си плати глобата, а вратата оставил за друг път – и без това апартаментът му бил обран и нямало какво повече да се краде. Единствените ценни неща, които били останали, не били много на брой и той можел да ги скрие на сигурно място – в банята. Там никой нормален престъпник не би влязъл, за да търси пари или скъпи вещи, освен ако не му дрънка нещо в главата. Абе, не знам... може пък и там да търсят. На мен тънкостите в този занаят не са ми известни. Дор си платил глобата и останал с около сто лева, докато си намери нова работа и получи първата си заплата. А в тази финансова криза, в която тогава бил светът, не било много лесно да се намери нова работа, а да не говорим как ще си намери точно тази, в която най-много го бива – да сортира. Всеки шеф на някаква фирма би предпочел сам да си подреди документите или там каквото е, вместо да дава заплата на специален работник, за да му свърши тази не толкова трудна работа. Ако някой шеф си наеме подобни работници, рискува фирмата му да фалира от безсмислени разходи.
Когато Вендор се прибрал вкъщи, обърквацията му се върнала. На това вече не можел да се начуди – всички предмети, които били откраднати, сега седели по местата си и били подредени по същия начин, както Вендор ги наредил преди да бъдат открадна-ти. Той нямал никакво обяснение за случилото се. След малко си помислил: „Може пък да има и престъпници, които да имат някаква съвест.” Той не искал повече да вярва на такива нереални глупости и вълшебни огледала и се опитвал да намери разумно обяснение за всичко странно, което му се случвало напоследък. Е, това, че решил, че крадецът е върнал откраднати-те работи от съвест, не е от най-разумните обяснения, но Дор не можал да измисли нищо по-смислено от това.