Ще се разминем като капки дъжд,
във полет устремени към земята.
Като две сълзи от едно око,
отронени в нега горчиво-сладка.
В сърцата ни, с еднакъв ритъм биещи,
ще соленее после само споменът.
Ръцете ни, с еднаква топлина изгарящи,
полека ще изстинат,настрана от огъня.
Гърдите ми - ранени бели птици
ще боледуват от копнеж за твоята милувка.
Устата ми разплакана ще мопи съня
да върне сладостно целувките ти...
И в паметта ми дълго ще вали оная пролет
на нашите щастливи мигове...
Ако можеш да излъжеш себе си - добре,
но мен не можеш... Ще се разминем.