автор: daro

В сърдечния подлез
одраскан с градския залез,
на второ стъпало от ляво
(но на първия ред на очите)
седи Елена със зайчето бяло
и в скута си къта
бебешко кепе,
което метала разтваря.
И денят се разпада…
и рими, и драми
под напора на 5 лева,
които магазинера
отказа да уедрява.

Ма-ма…първи две
и последни ноти две
в единна плът – живот.
И в утрото добро,
тихият утрепан сън
гугука в каменно кресло.
Сънува днешния обяд;
как приготвя му храна –
варен картоф
стрит с опаловите зъби…
а в сърцето литват врани.
И с устни му отдава,
тъй както гълъбица
голишарчето си храни.