автор: amadeus

Сами сме - ходещи вселени, отдалечени една от друга, които се отблъскват като два еднакви полюса; апатични форми на живот, които не умеят да се зарадват на нищо, а бързат да променят всяко нещо още преди да са разбрали какво е.

Сами сме, когато окайваме самотата си, а тя мига насреща ни удивена, че никой не се сеща да й отвори вратата, за да я отпрати.

Сами сме, когато сме заедно, скрити зад това, което искаме другите да видят, а всъщност всеки от нас вижда единствено гърба на своята илюзия.

Сами сме и когато се преструваме, че дирим разумен живот във Вселената, уж вярвайки, че той ще ни направи различни. Вероятно някъде в студения космос има такъв живот, който вече ни е открил и дори ни е отминал, защото е разумен.

Сами сме и няма сила, която да ни промени, защото единствената сила сме ние самите.