автор: molivche

Беше от онези красиви слънчееви дни с много сняг, капчуци и усещане че седенето вкъщи е наи-добрата опция. Снегът беше навалял около 1 метър. Цял ден се размотавах, какво по-хубаво от това. Напоследък почти не излизах.
Огледах се навън да разбера колко точно е бедстващо положението със снега - доста беше наваляло , сринати мрежи , дърветата с изпочупени клони , но като цяло ситуацията е била предполагам предвидима за Главния отдел с бедствия и аварии
Погледнах през прозореца - време беше да изляза. Една малка разходка до магазинчето.
Тъмно е. Често е така в нашата географска ширина. Обувам си високите ботуши за сняг и якето, специализирано,против вятър и с качулка , която издържа неимоверно на вода. Когато разработиха тази технолгия беше си жива революция в днешната мода.
Излизам и виждам странни неща, винаги виждам странни неща когато има сенки. С годините мислех , че това е някаква ненормалност в мозъка ми , после , че е дарба , после , че имам изкривено виждане през нощта , после , че имам проблем със зрението.С две думи нощното виждане не е е мой приоритет. За пореден път се загледах в снега и отблясъците на снежинките , които играеха долу под краката ми. Да, не съм добре с акъла. Пак онова странно усещане, че реалността се променя. През нощта трудно шофирам , виждам легнали хора хора на пътя , глави на същества, които не съществуват и изобщо виждам неща , които ги няма. А дали ги няма или просто другите не ги виждат. Ще взема да се пребия някой път с колата. Постоянно притичва нещо през пътя, животинки подскачат отсрани , клошар лежи завит с одеало, отрязана глава на извънземно захвърлена в тунела.
Отблясъците на заскреженото се отразяват и аз съм човека , който вижда през тях . Виждам сенките не като сенки , а като фон на нещата , когато сенките са край предмети . Вземете едно дърво – можете да видите дървото като обект с листата му, а можете да го видите и обратно- сянката да е истинския образ, а останалото фон. Така ми се случваше често – истинските образи бяха сенките , а истинските обекти бяха фона. Гледаме дървото и всички виждат дупките между листата като фон , а аз виждам листата за фон , а дупките като истинсия образ. Уфф, пак с мойте шантави мисли
Прегледах се на очен лекар - перфектно зрение. Хм, дали пък не сбъркаха , да взема пак да се прегледам в друга клиника. Все едно , днес пак подобна ситуация - светлината на снежинките е фон , а истинските неща са междуфоновите отблясъци.
Прибирам се , изморено ми е. Цял ден пред компютъра , ще да е преумора на очите някаква.
Продължава да свети страшно много светлинки във всякакви формички. Красиво е, сякаш цялата тази светлина се разлива вътре в мен на талази и ме стопля. Стигам пред вкъщи. Странно , какво си купих – една вода. Реално нямаше смисъл да излизам, нямах нужда да пазарувам. Дали пък не излязох да се разходя защото светлинките са ме повикали?..Божее , сега пък взеха и да ми говорят ненормалните ми нощни приятелчета.
Лягам си . Мисля за днешното време - кой как решава кой е разумен , кой е нормален , какво значи нормален. Може би изобщо вече това понятие е размито такова нещо нормален не съществува. Въртя се в леглото - нормален равно на изхабен или нормален равно на човек, който сутрин не се замисля или нормален означава стар и изморен, или пък нормален е който е спрял да търси или
нормален е равнозначно на играчка . Въпросът е чия играчка.. Пак се въртя , дълго се проточи това мойто напразно умуване , ще посрещна изгрева както върви.
Ето, сега и тези новите устройства които измислиха - глайдърите , лекичко да контрлират съзнанито от типа на „всичко е хубаво , ние сме хубави , всичко ще бъде наред ‘. Само излъчват вълнички из града и всички са доволно щастливи.
Инсталираха ги когато се разбра,че хората започнаха да изпадат редовно в депресии след като се появиха „събудените”. Продължавам да си мисля - мн са хората остнали с интуиция като мен , така поне се саморазбирам де , че съм с интуиция, че усещам нещата различно. Имаше доста хора ,преди глайдърите , които усещаха различно , мислеха различно нарекохме ги „събудените” . Малко на шега , защото почти не спяха. Виждат неща , усещат неща , никой не може да класифицира какво се случва в техните мозъци. Изследваха ги , подложиха ги на всички тесове , не се разбра какво точно им куца , ама ей го на - съществуват си. Някои психолози твърдяха , че те са оракулите , че са новото време , новия начин на мислене , новото бъдеще , новите хора , които ще ни изведат от нишата. Но мина време и новите „хора „ бяха си просто събудени , мислеха различно , не се вдяваха в колектива и ние ги отблъсахме , както всичко различно. Пък и ни пречеха де , на кой му е приятно да му четат мислите или пък да усещат съкровените му чувства. А и как биха могли да се вдянат сред другите , как ще вземат на работа човек , който чете мислите на шефа и колегите си. Там да си седят , където са сега.
Настанени са все пак , в специални заведенния. Там сигурно се чувстват добре , заедно са, пък и като не можехме да обясим тази им придобивка - дали телеаптия , дали друго ..
Лекарите смятаха, че „събудените” могат да виждат извън времето , че могат да правят връзки между неща , които са невъзможни за нормалните хора , каквото и да значи това.
Имаше все повече и повече събудени последните години , започна да става страшно , местата в заведенията бяха запълнени , имаше нови домове за „събудени”. Доброволно хора идваха и се настаняваха в тези домове. После пуснаха глайдърите и нови случаи почти нямаше.
Говореше се в неофициакните среди , че „събудените” са хора с отворено трето око, че са новата ера , че са новото поколение , еволюцията на човешкия вид , но това бяха само неподплатени теории. В крайна сметка едно стана ясно - честотата на мозъчните им вълни беше различна и имаха странни способности.
Въртя се , не мога за заспя ,сега пък сенки от нощните лампи. От малък виждах различни неща, но напоследък зачести. Вярно е, че имам развинтено въображение. Сигурно е време да сменя жанра на книгите, които чета. От многото фантастики ето какво става с въображението. Опушва се и се развихря.
Започа да се съмва . Свети навън , този път е слънцето. Ще спра да чета толкова и ще излизам по-често сред хората. Ще се наредят нещата. Ааа, включили са глайдърите , щом се почувствах така спокойно и облекчено. Поглеждам и виждам как свети снега - светлините на скрежа отблясват , но между тях има нещо , взирам се , боли ме главата , буден ли съм или сънувам.
Буден съм с пълна сила , та аз не съм заспивал. Поглеждам навън и между скрежа виждам образите - фона е образ , обекта е фон , нещо се случва с мен , сигурно кръвното ми е паднало. Ще си направя кафе. Лошо ми е, забързва се картината , болен съм , си мисля , грипа е , поглеждам навън и виждам - света е фона , света е фонов , а аз , съзнанието ми е огормна сянка и се самоусещам като прашинка от фона на вселената. Прекрасно е. Изведнъж разбирам , не само съм буден и не е грипа, „събуден” съм.