автор: kristi

Играехме на принцове и на принцеси.
Оскубаните плитки... още помнят...
издърпани от тайно влюбен рицар,
запрашил с дървения кон след зноя.
По уличките малки, калдъръмени,
отеквахме. И вкус на диво лято
изтичаше след нас по стръмното.
Прегръщаше ни слънцето... Когато
в джобчето със няколко бонбона
и с хиляди измислени вълшебства
се криехме в копривата, огромна
беше лунната и звездната пътека.
Лекувахме си дланите ожулени
със сънища за двор с узрели вишни,
а те ни чакаха – измамно вкусни –
да се ожулим пак, да ги откъснем.
Изгрявахме. Залязвахме. Със приказки.
И черната вода все беше златна.
Отдавна няма ги издърпаните плитки.
А споменът?
А споменът е захарна дъга над лято.