автор: apostola

Преминах всичките сезони.
Посрещнах всичките си дни.
И ето.Вятърът ме гони
натам към други бъднини.

Където всички са без тяло,
където няма вече глад.
Където всички са си цяло-
не се делят на стар и млад.

Където времето им спира
и няма утре, няма днес.
Където никой не умира
за чужд на нему интерес.

Където всички се прераждат
във друго време,в друг резон.
Отново всичките се раждат
под друго име,в друг сезон.