Че нека болката и тя, да победи веднъж!
Да те размаже грубо на стената . . .
Да се захили гадно, подло и Смехът,
да кънти гордо, сладко, та чак до края!
Колко ще ти струва, да си победен!?
Размазан грубо на стената . . .
Кръвта изтича, смее се Смехът
И някак весело е на Душата . . .
Но аз пред болката на друг какво?
На топло свита под юргана!?
Когато плюеш във лицето на врагът,
трябва да бръкнеш, в раната до края!