автор: samotnik

Ако полудея ще съм щастлив.
Обаче за да съм щастлив трябва да не знам, че съм луд. Ако знам няма да съм щастлив, защото никой не обича лудите. Вече дори не ги съжаляват. Как да се харесваш, ако си луд?
Искам да съм луд, от онези тихите, които имат халюцинации. Дали имат хубави халюцинации? Не би ли било страхотно изведнъж да се намериш на най-прекрасното място на света, за което винаги си мечтал, но не можеш да си позволиш да отидеш? И то в компанията на хора, които винаги са ти били приятни.
Не искам това да е семейството ми, защото това би означавало, че съм ги подлудил. Никой не иска да подлудява семейството си.
Може да е всеки друг. Чудесно би било да си изхалюционирам любим автор, докато се разхождам по Таймс Скуер. Или да пушим пури с Айнщайн, докато ми обяснява оная оплетена теория.
Страхотно, нали?
Лежиш си на плажа или дишаш в кислородна маска на върха на света, защото можеш да отидеш където си искаш. Пълна свобода. И понеже всеки знае, че си луд, никой няма да ти се бърка.
Дори, ако попадна на подходящи санитари, мога да се храня по три пъти на ден. Сега се храна само по два, а понякога и по един. Не защото не мога да си го позволя, не, съвсем не е така.
Не остава време, толкова е просто.
Не само време, нищо не остава. Спомени не остават. Човек без спомени е като луд без халюцинации. Не, не е така, лудите без халюцинации и те се хранят по три пъти. А аз само по два, понякога и по един.
По-добре е да имаш халюцинации, си мисля. Ако имаш халюцинации можеш да пътуваш в миналото. Сигурно ще е много интересно да видя как наистина са построени пирамидите и защо е изчезнала цивилизацията на маите. И ще мога да ходя из Ню Йорк в 20-те години на XX век с любимия автор, който вече си изхалюционирах.
Но по-важно, ще мога да ходя в бъдещето. Никой не може да ходи в бъдещето. Обаче аз ще мога. Ако не съм луд няма да имам бъдеще, а така мога да имам такова, каквото си харесам.
Искам да полудея час по-скоро.