автор: sradev

В страната на камшиците съвестта е винаги чиста.
Всеки полипаи, преди излизане внимателно изтупва камшика си, вчесва съвестта си и излъсква обещанията. Когато съвестта за обещаване се разнищи той употребява съвестта за успокояване, а когато и тя се разнищи – съвестта за отлагане. Поради това се отлагат мазни сажди от съвести по пода, стените, прозорците и дори тавана. Майките са наведени под тежестта на съвестите и за това не виждат нито тавана, нито стените, дори и прозорците, а само пода. Намокрят парцала за съвест и мият. Но мократа съвест е по-здрава, защото пази мокрите работи. Трудно се мие мокра съвест, трябва да се поръси с нехайната и дълго да се търка. От търкането съвестта се загрява и започва да дими. Когато съвестта се изпари яко дим, тя иска да излезе, но прозорците са затворени и като се помотае малко из дома, тя пак се връща на пода. За това майките непрекъснато мият пода и не виждат, че вече прозорците не се виждат.