автор: BlackCat
Побратиме, на сухо забълбуках
и ето, че размътих сухотата...
...Деня ми следваше прегракнал бухал,
нагарчаше ми не-попътен вятър.
Минавах покрай фауна различна,
а лупата за хора беше слаба.
Пререждах хаос (който ме обича!),
преглътнала покорно къс от хляба.
Ловуваха ме. Аз пък се преструвах
под дулото, че щом ги недовиждам,
за тях невидима с магия ставам
и те не могат с изстрел да ме стигнат...
Премигвам бързо. Сън ли? Де да беше...
Разплисквам се в морето от нещата.
Делфин си търся. Със сърце - човешко.
И жаждата - да продължа нататък...
_____
*Вдъхновено от едно "Човешко"