95.
След като беше определила условията при които щеше да се проведе състезанието и победителят какво ще спечели, Евридика се прибра в стаята си да се подготви за срещата, която щеше да се състои в полунощ до извора на Самодивската поляна. Цялата тръпнеше от възбуда. Лицето й беше поруменяло, а сърцето й биеше до полуда.
Огледа се в огледалото на каменната стена и слезе по извитата дървена стълба в стаята за магьосничества. Запали факлата над вратата с няколко бързи движения, възпроизвеждайки искри с два кремъка. И когато светлината обходи каменната стая с мраморен под, тя се приближи до източната стена, където се намираше Олтарът-пън или по-точно казано дънер с височина 77 см, чиито корени бяха вдълбани в мраморния под и може би достигаха до центъра на земята, а отгоре където беше отрязан, завършваше с кръгло сребърно огледало.
С показалеца си чукна по лявата долна част и в огледалото, което след много, много години щеше да се нарича монитор, изскочи лента с икони. Чукна по първата икона и пред нея в огледалото се появи Горската Царица.
96.
- Какво направи? - попита я тя.
-Засега всичко върви по предначертания план.- отговори й Евридика. -След като преди една седмица успях да омагьосам Орфей, днес го победих на кокалчета и той прие моите условия как да се проведе състезанието между нас и победителят какво ще спечели.
-Е, и...
-Тази вечер в полунощ при извора на Самодивската поляна в присъствието единствено на Пълната Луна, Орфей ще засвири с лирата си а аз ще играя, ако той ме надсвири ще изпълня каквото си пожелае, а ако загуби ще го доведа при теб.
-Ха-ха-ха! Браво!- усмихна й се Горската Царица.-До изгрев слънце искам да бъде в покоите ми и да ми свири, а после ...