автор: ringo

Ех, на пролет замириса,
скачат дяволчета в мен!
„Да живееш има смисъл!”
Туй си казвам всеки ден.

Фен съм, няма да го крия,
на модерната любов.
С тебе дърлиме се ние
по въпроса стар и нов.

Щото ти пък, нека кажем,
изоставаш! Демоде!...
Прекалено скромна даже!...
Ми учи се! Хайде, де!...

Но не искаш да се учиш!
Не прихващаш нито грам!
Как тогава ще се случи
новото при нас, не знам?!

В мен желание - в излишък!
В теб цари полярен студ!
За любов току въздишам,
ти ми казваш, че съм луд!

Зрелостник съм по предмета,
ти си още в първи клас.
Темпото, с което креташ,
е отчайващо за нас!

Пепел в нашето огнище -
спомен от любовна жар...
Ти не предприемаш нищо!...
Аз пък съм си жив пожар!

Виж – край мен готови клади
плачат за любовен плам -
изкусителни и млади!
Клечката ще драсна там!...