До мене седнала е старостта,
към всекиго вървяща бавно,
отнемайки от всичко радостта,
оставя дирите си плавно.
Има ли надежда да отмине,
без живота рано да загине?
Никого не ще подмине.
Мъничко не ще да си почине.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|