"Помежду другото" животът ми протича,
но аз не го "повдигам на въпрос",
език изплезил по проблемите си тичам,
накрая виждам, че съм шляпал бос.
Оказва се, че съм тотално неподготвен
със делника си да се справя сам.
А той, подлецът, изненади все ми готви
и често ме подхлъзва тук и там!
„Помежду другото” съм жител на държава,
която сякаш все назад върви!
„Помежду другото” все някак оцелявам,
макар душата често да кърви.
„Помежду другото” за мене тук се сещат,
когато някой избор наближи.
Тогава са готови да ми палят свещи,
но туй не може с тях да ме сближи!
„Помежду другото” си щъкам по земята –
отбрулено от вятъра листо.
Ей тъй - усмивка иронична на съдбата,
по-скоро АГ-грешка... Сто на сто!...
"Помежду другото” живота си живея,
лекувам се от него без илач.
Прихванат ли ме, случва се и да запея,
но все извива песента на плач!...