Боли. Боли самата атмосфера.
Просмуква се в кръвта и сетивата.
И ти опитваш бързо да намериш
от спомена за радост жив остатък.
Докосваш го, а той те поразява
с това, че всъщност вече не присъства.
И болката ти се задълбочава,
космическа, безвременна и гъста.
Боли. Боли те теб. Боли всемира.
И болката дори сама боли се.
Но ти намираш някой отговорен –
един, или пък всички други хора...
А някои във себе си се взират…
Такива са светци и мъченици.