Ако поискам от теб да се откъсна –
все едно се откъсва лодка от брега,
или птица, помамена от свободата
сама напуска топлото гнездо.
След мен се разразява буря.
Мълнии раздират нощното небе.
Трябва непрестанно да избирам
простор - пред непристъпни зидове..
Защо превърна моята всеотдайност
във робство по-тежко от смъртта?
Нима е трудно да съм свободна
и пак да си остана адамово ребро?