автор: zapp

Цветът на виното опива,
гори на лятото с жарта,
каква магия в жилите ми влива,
че е толкова красива вечерта.

Видях от малкия прозорец
как стопиха се последните лъчи
и как запалиха фенерите отгоре
най-нетърпеливите звезди,

как глъхнат тъмните дървета
скрили в шепи птичите гнезда...
видимото неусетно е превзето
от обещанията тихи на нощта.

Хладен мрак в стаята пълзи,
като художник чертите ти заглажда,
аз виждам само две влюбени очи
и глътката ми двойно се услажда.

Дали от винотo, дали от вечерта,
в мен се стрелкат мисли луди,
сякаш сън била е младостта ...
чаша вино трябва, за да се събудиш.