92.
Орфей погледна първо към Стефка- последното прераждане на Евридика, после към Николай- неговото осмо, след Питагор, Спартак, Аспарух, Симеон, Евтимий, Паисий и Ботев.
И страшно много се зарадва, че най-после след 35 века, беше успял да се срещне на живо със своя пра-пра-правнук, защото когато беше убит от враговете на тракийската цивилизация, тялото му беше разчленено на седем части, а душата му, тази малка частица от голямата душа на света, която е искра от божествения дух, беше разполовена на две. Лявата беше останала в безплътното му сияйно тяло, а дясната беше продължила пътя си на прераждания в очакване на мига, когато ще се съберат отново и Той ще се върне на земята в плът и кръв, за да подготви идването на Спасителя на Човечеството- Иисус Христос, наричан от някои Орфей Втори, защото беше възприел много неща от неговото учение за постенето, смъртта и възкресението.
93.
А сега, ако успее да помогне на Николай да премине успешно през седемте стаи на съкровището на Вълчан войвода и преди да достигне до Подземния град, където в сандък от кедър се намират неговите многочислени свитъци папируси с египетски йероглифи, финикийски писмена и двете керамични плочки със Свещения Орфеев завет- първия договор в света с Върховния, записан на „бески език“, който е равнозначен на „езика на траките“, защото писмеността им е държана в тайна и е дело само на посветените, да намери ключа за отварянето му, който се намира в друг сандък, с друг Завет, Заветът на неговия ученик Мойсей с Господа, щеше да въоръжи Николай с най-мощното оръжие за спасение на изстрадалия български народ- потомък на на неговия род- траките.
94.
Стефка погледна към Орфей и го попита : „Какво се е случило след като Евридика го побеждава на кокалчета и вярно ли е че, в деня на сватбата между двамата, Евридика, която бягала, преследвана от един неуспял поклонник, настъпила змия, която я ухапала смъртоносно и той успял да слезе в царството но мъртвите и да измоли от боговете на подземното царство позволение да я върне на земята. И Боговете се съгласили, но при едно условие. Било му е забранено да се обърне и да погледне Евридика, докато излязат на белия свят. Той не изпълнил условието и се обърнал, при което я загубил завинаги.
Орфей не можа да се сдържи и прихна да се смее, като през сълзи на очи й каза, че няма нищо вярно в тези приказки и ако искат могат да се уверят на живо, като отново се върнат 35 века назад и ги подкани с превръщането си отново на очите в две вдръбнати огледала.
Николай и Стефка само това чакаха и след като се огледаха в тях и не намериха изображенията си, се хванаха за ръце и политнаха през хилядолетията да ги търсят.
Не беше много трудно да ги намерят.
Евридика току що беше спечелила играта с кокалчета и трябваше да каже на Орфей къде по какво и как ще примерят силите си и победителят какво ще спечели.
Николай и Стефка радостни, че са ги намерили, побързаха да се шмугнат през очите в телата им.