автор: amodar

Как ми се иска, да знаеш, само веднъж да прекрачиш
всички мои забрани да не ме търсиш и чакаш,
и даже да ме изтриеш - сякаш лесно, и просто е,
да туриш пепел на нещо, което с плам докоснал си.
Ах, как ми се иска - навярно егоистично е,
както преди, да ми кажеш обичам те,
напиши ми писмо, без адрес и без дата,
много късо писмо – само три реда кратки.
Подари ми любов и от мен в замяна
всичко свидно вземи, туй което остана.
Нареди ми букет, пак е пролет
и блеснаха виолетови свещи
има пак по полетата.
Нарисувай ми склон,
да е жив и поляна
застели със трева -
напоена и равна,
посади ми дърво
със дантелена сянка
и жужаща пчела
да целува камбанка.
Нарисувай ми
песен - пълноводна
пенлива и
пътечка от думи,
по която да мина.