автор: 1204

Навън бесува южен вятър:
препил е с вино от кокичета
и с босия си тропот
вие пясъчни вихрушки,
буди клони и ранява
оловните хриле на зимата.
Тежи небето, ще се срути
от цветни пролетни предчувствия –
сега ще се удари
в облачния ти прозорец:
чакаш, залезът се дави
в мълчанието на очите ти.