автор: eres

Свечеряват се
вече годините -
дълъг и тежък керван.
И добро, и зло-
всичко е минало и заминало.
Все по- ниско се свежда небето -
моят единствен храм.
Какво още ми е останало?
Едно помирение светло
в непримиримия
                    свят на хората.
За едно само се моля:
да стигнем до залеза двама
по есенна мъдра пътека.
А за сбогуване, на изпроводяк,
да ни завихри южен вятър
с ветрилото на шарен листопад.
И извървели пътя си на този свят
                              докрая,
да влезем в нощната гора. . .
Тогава, знам, над нас високо,
тъй както някога, в началото-
като поличба! -
ще лумне портокалова луна!