автор: Ray_Jay

Дали все пак ще те срещна, приятелю? Дали ще успея да те дочакам?
Срещали сме се с теб безброй пъти във Вечността, но уви, за Безкрая рядко ми оставаха сили. Знаеш ли, объркващо е да си срещал някой толкова пъти, колкото аз теб-и нито веднъж, да не си му виждал истинското лице?
Та, кой ли на кого вижда "истинското лице"?!? Ние хората сме прекалено "прехласнати", за да си запълваме Ум-овете собствени с образи и представи, някакви си.
Страх ме беше и ме е безумно страх, ами, ако срещна ТЕ истински, какво ще те правя? И ти мен? КОЯ СЪМ АЗ?!? Не зная...
Ами, очевидно ти знаеш... По-добре познавал си Вечността от мен и се наслаждаваш на лутащите се деца като мен, "скитнико"...
Протегнала съм ръка, нависоко и широко разтворена, но не зная дали ще имам сили, за да удържа докрая!!!!! Не искам да те лъжа, не мога, всъщност, дори да можех...
Ела, Прегърни МЕ! Скоро ще съм твоя, Само Твоя и всъщност "ничия", каквато винаги съм била, но го преоткривам с ТеБ!!!
Надежди, мечти, нежност, обещания лъжовни-давай, Изгори ги! Гори, Всичко ненужно в мен-ГОРИ... Самата аз пожелах да се кача на тази клада, забрави ли?!? Недей ме жали, страннико, защото единственият начин да се срещнем с широко отворени и взряни един в друг очи-е този!!!!! Знам, че знаеш и познаваш тази болка по-добре, отколкото всеки друг, но недей ме жали! НЕДЕЙ!!! Аз го искам, макар че всяка друга дума е по-"подходяща" от "искам", обаче знаеш, стремя се към това, с цялото си сърце, което и то, не е мое.....
Знаеш!!!!!