автор: katbalu

Тази сутрин, както всяка сутрин малката Червенорозка се излюпи от сън, разгърна топлата завивка и се прокрадна с миши стъпчици по хладните дъски на коридора. Както обикновенно маслиненото й оче се лепна в ключалката и затанцува любопитно. Маслинчето следеше през любимата си шпионка нищо неподозиращата поспалива Белоснежка.
Тя най–после се беше разсънила и вееше слънчеви, несресани косици и розова пижамка, чуруликайки на баба си колко е хубаво в царството на Сънчо. Маслинката с разтуптяно сърце следеше всяко нейно движение. Най–после това, което трябваше да се случи се случи – каката небрежно погледна дрешките си и се пъхна в долнището на вече посмален, но все още удобен червен анцунг, после грабна първата попаднала пред очите и фланелка и се втурна към вратата. Маслинката мигом изчезна от ключалката оставяйки малко въздушно петънце от топлия си дъх. Сега вече й трябваха две минутки за да обяви официално своето събуждане. Бързо скри в гардероба изгладената синя рокличка, която бе приготвила грижливо още вечерта върху креслото и доволно скокна в своя избелял анцунг. Чехличките й зашляпаха по коридора.
-Како! Како! На какво ще играем? Хайде да си направим истинска къщичка като на джуджетата на Снежанка. Ще земем малки кашончета от баба и ще си направим джуджешки малки легълца. А, како!? А? А? Какоооо?
Чуруликането на Червенорозка постигна ефекта си – кака й се спъна и едва не си обели носа докато въртеше глава недоволно!
-Не! Не ми се играе с кашончетата. – тя знаеше, че Червенорозка ще се спусне да преобръща къщата и ще превърне играта в едно дълго подреждане, кроене, лепене, сгъване и готвене. Този път бе настроена за нещо по- различно!
-А какво како!Какво?- затаи дъх Червенорозка, предчувствайки, че кака й пак ще измисли нещо по- ново! – Какво?
- Вчера се качих на покрива. Баба не разбра! Видях двора на Анито. Имат голяма бяла черница. Седнах на покрива и си брах. Много са вкусни, ама баба е тук и ще се кара. Помниш как ме ощипа вчера, даже синьо ми стана!-Виж!- Белоснежка запретна ръкав и ококори още по- доказателственно големите си сини очи!При вида на синьото, Червенорозка потрепна уплашено,почеса малкото си носле и отново си пое въздух:
- Е-е-ей, че хубаво! Да се качим како! Айде!
-Не сега!
-Кога!?
-Ако баба отиде да пазари и излезееее тогава можееее!- източи невинно гласче Белоснежка.
-Ще отиде! Бабоооо! Бабоооо! Ще ходиш ли на магазина? Бабче миличко! Ей бабче - кибапче!..... Бабченцееее! ....Бабо, ако ходиш, искаме триочки! Вчера имаше в сладкарницата на пазарчето! Ба- бооооо!
- Да!Оффф!- баба им вдигна глава от дворните плочки, а прашната метлата в ръцете й се укроти.
- Мила бабо,моля ти се купи ми днеска триочка! – ръцете на Червенорозка се увиха около бабиния врат, а розовите и пръстчета загалиха шарките по забрадката й! – Мила бабо!