автор: malkiatprintz

Работната седмица най-накрая беше свършила и въпреки сивото небе и поледицата по улиците, ведрото настроение не го напускаше по пътя към вкъщи. Нямаше нищо планирано за вечерта – с жена му от доста време май вече нищо не планираха – но въпреки това му предстоеше цял свободен уийкенд, през който щеше да си почине.
Покрай множеството служебни ангажименти и тичането от едната работа на другата, почти не му оставаше време да види децата, но поне за два дни щеше да зареже всичко останало и да се отдаде на онези дребни неща, които изоставяше от постоянното Днес за едно Утре, което все не идваше.
– Върнах се – хлопна вратата на апартамента и докато окачваше якето си, дъщеря му дотича подскачайки.
– Весело ли беше днес? – усмихна й се той.
– Ами да. Гледах телевизия, играх си с куклите, рисувах...
Погали я по главата и влязоха в хола, където синът му се беше вторачил в телевизора. Едвам откъсна поглед за миг, усмихна му се като го поздрави и потъна отново сред взривовете на някакви ръмжащи роботи.
– Сетили се да вземеш цигари? – провикна се от кухнята жена му.
– Нямаш ли? – надникна от коридора.
– Свърших ги – отвърна без да се обърне.
– Е-е-е! Защо не ми се обади да взема преди да се кача?
– Добре, остави, аз ще сляза. Да не те помоли за нещо човек!
Въздъхна и се усмихна. Все още не се беше преоблякъл, наистина щеше да е по-лесно той да отскочи до магазина. Нямаше смисъл да си разваля настроението.
Няколко минути по-късно остави кутията на плота в кухнята и попита какво ще има за вечеря.
– Има останала леща от вчера – каза тя, докато миеше някаква тенджера.
– Чудесно – потри ръце и погледна хладилника.
– Чудесно или не, не ми остана време за друго.
– Знаеш, че не съм придирчив на манджа – повдигна вежди. – Защо не ти е останало време?
– Как защо? – жена му се прекъсна миенето и рязко се обърна. – Мислиш, че в една къща няма нищо за правене?
– Стига де, работиш на половин ден, прибираш се още следобед...
– И какво? Защото е много лесно да переш да простираш, да учиш с децата, да чистиш?
– Нали ти казах, че утре ще ти помогна за чистенето, защо си се захванала сама?
– Ако те чакам тебе...
– Я стига! – ядоса се той. – Не можеш да се оплачеш, че не ти помагам!
– Не е кой-знае каква помощ това да теглиш една прахосмукачка...
– ...и да измия балконите, както винаги!
– И сега трябва фанфари да свирят!
Мъжът си наложи да се овладее и се отпусна.
– Няма какво да свирят.
Знаеше си стоката, нищо необикновено. Това нямаше да му развали настроението. Махна с ръка и се върна в хола.
– Деца, стига с тази телевизия, хайде да пуснем музика?
Така и не получи отговор. Включи усилвателя и колоните, хвърли един поглед на дисковете, избра албум на Гери Мур и усили звука.
– Гледаме филмче-е-е... – викнаха децата почти едновременно.
– Че вие по цял ден сте пред телевизора. Пък и аз не ви преча, гледайте си го – ухили се той.
– Ама още не е свършило!
– Аз пък искам да слушам музика. Това нали го гледахте вчера?
– Ама...
– Стига. И аз искам някои неща. Гасете този облъчвател и елате да играем на нещо.
Големият се намръщи, а малката, докато реши на какво й се играе, стана време за вечеря и майка им се провикна да вървят в кухнята.
На масата не говориха почти за нищо. Опитваше се да разпита децата за това как е било в училище, какво са правили, какви интересни неща са им се случили, имали ли са някакви проблеми, но докато момичето разказваше малко по-подробно, батко й, който се чувстваше голям, отговаряше откъслечно.
– Хайде по празниците да отидем някъде – обади се жена му.
– Къде?
– Не знам... не ми се стои непрекъснато тук, никъде не ходим, омръзна ми все едно и също.
– Може... само че не виждам с какво. Знаеш, че покрай този голям ремонт, който на направихме, положението е по-стегнато.
– Ами направи нещо. От колко време ти приказвам да излезем извън града за няколко дни, ама ти все не щеш.
– Не е вярно, че не искам. Просто засега няма възможност.
– За нас никога няма възможност! – ровеше в чинията си тя. – Другите все намират начин.
Мъжът бутна опразнената си чиния, подпря се на лакти и я погледна.
– Приказвали сме за това няколко пъти. Ако искаш може пак да го обсъдим. На четири очи оттатък.
– Какво да приказваме? Ти си знаеш твоето.
– Ами намери пари и заминаваме – повдигна вежди. – Като не си доволна, намери друга работа, където ще ти плащат повече от тая мижава заплата, която взимаш.
– Че защо аз да намеря пари? – повиши тон тя като пропусна втората част от предложението. – Другите мъже как се оправят?
Той се изсмя.
– Ами такъв съм си – неоправен.
Знаеше, че този разговор нямаше да стигне до никъде и се изправи. Подобни препирни бяха всекидневие. Сети се за филма, който един колега му беше препоръчал и който се канеше да изгледа.
– Както винаги ще се измъкнеш, докато аз мия чиниите... – достигна до него.
– Разбира се, скъпа, нима бих те лишил коравосърдечно от повод да мърмориш по мен? – ехидно отвърна той. – Я се стегни! Нали искаше да оправя креватите на децата за да могат да легнат по-бързо?
Опъна чаршафа на долното легло, покатери се на горното, за да го подпъхне около матрака по-добре, метна завивките и само след четиридесет минути подканяне и размотаване, децата отидоха да кажат “лека нощ” на майка си, той ги целуна, загаси им лампата, върна се в хола, включи телевизора, и се приготви да пусне филма.
– Има ли нещо интересно за гледане?
– Похвалиха ми един филм с Брус Уилис – тръшна се на дивана.
– Ооо! Това ще е някакъв екшън! – изпъшка тя.
– Ами не било. Не било и комедия. Ще го видим.
– Не ми се гледат екшъни.
– Добре де, казах ти, че не е. Знаеш, че аз също не си падам много по тях, но пък ми омръзнаха и тези лигави филми, които напоследък гледаме.
– Нали имаше някаква комедия?
– Чакай! – наведе се напред. – Не може ли веднъж да изгледаш нещо, което ми се гледа на мен без да недоволстваш? Толкова ли е страшно?
– Е как? В повечето случаи ти решаваш самосиндикално какво да гледаме! – сопна се жена му.
– Моля? – наежи се той.
– О-о-о, добре, не ми се разправя. Пускай каквото искаш. Аз си лягам – отсече тя и излезе от хола.
– Чудесно! – подвикна след нея.
Наля си едно бренди, бутна малката маса и изпъна крака. Беше в отлично настроение. Предстоеше му само един уийкенд и се връщаше на работа.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Авторски разкази на Филип Данчев
http://malkiatprintz.blogspot.com/